Когато Пенелопе Делта публикува тази своя втора книга през 1910 г., се смяташе, че нейните герои символизират политически фигури и че тя свързва събитията от разказа със съвременните си исторически събития. Въпреки това, можем да кажем с увереност, че век по-късно — в наши дни — книгата не е загубила своята актуалност. Царството на Фаталистите, описано в нея, ни напомня за нещастията и капаните на съвременна Гърция. Въпреки това, както се случва в приказките, но понякога и в реалността, синът на краля на Фаталистите, Принцът, символизира новия човек, който вижда по-добра страна, който се бори, който се сражава с решителност и страст. И в крайна сметка, той успява. „Приказка без име“ е вечна книга, основно благодарение на ценностите, които изразява: етика, достойнство, борбеност.