Марпа, който заради своето познание и отличните си преводи получил прозвището Преводач, учил близо до няколко известни учители от своето време по време на големите си пътешествия.

По онова време, когато Марпа превеждал ученията от санскрит на тибетски, преводът не бил просто буквален превод дума по дума. Марпа преминал през всички изпитания на духовната практика и осветявал превежданите текстове с личния си опит от ученията. Той ги изживял сам.

По този начин, Марпа наистина учил, работил, превеждал и практикувал повече от четиридесет години и всичките му постижения той предоставил на своите ученици, а чрез тях и на по-късните поколения. От този забележителен учител ученикът му Миларепа получил ученията и бил осветен.