В тази книга е представен дневниковият запис на дискусиите на автора с гръцки демократични лидери, с поддръжници на хунтата и с американски власти в напрегнатия период 1971 - 1974.

На страниците й се появяват личности като К. Караманлис, П. Канелопулос, А. Πапандреу, К. Мицотакис, Х. Хилиус, И. Зигдис, Г. Μαυρος, М. Θεοδωράκης, тогавашният крал Константин, архиепископът Макаarios, американски дипломати в Атина и в Държавния департамент.

Тези личности говорят за диктатурата на полковниците и за начина на освобождаване от задънената улица, но паралелно се споменава и следвоенната гръцка демокрация, нейните слабости, изгубените възможности, отношенията й със света.

В разговорите са отразени и дълбоките промени, които се случваха тогава в редиците на политическите сили, както и усещането за безизходица, което често създаваше политиката на Вашингтон, ориентирана почти изцяло към обслужване на стратегически интереси.

Паралелно, се споменава и за усилията на Гръкоамериканците - най-вече университетски преподаватели - да мобилизират общественото мнение в Съединените щати в подкрепа на възстановяването на демокрацията в Гърция.

По този начин, книгата предлага изображение на атмосферата в началото на 70-те години: описва съпротивата, трудностите й, както и несигурността, която налагаше установяването и оставането на власт на авторитарния режим; проследява размислите на интелектуалци и политически лидери относно ролята на армията и на САЩ, както и бъдещето на гръцката политическа система; накрая, предава страховете и очакванията на прехода.