През пролетта на 1953 година гръцкият премиер Александрос Папагос “предложи” на президента на Съединените щати военни бази “всякъде на гръцка територия”. Четири години по-късно американският посланик в Атина заключава, че гръцкото ръководство взема ясни дистанции от “по същество `американската` политика” на предходните години.

Няколко по-късно самият Константинос Караманлис упрекна американското посолство за внезапния срив на неговото правителство. През лятото на 1961 година обаче в очите на американците Гърция отново изглеждаше “като добро револверче”, готова да “стреля” в дуела Изток-Запад.

В период на рязко нарастващо напрежение след международната рецесия, Гърция, както щеше да се случи и в бъдеще, имаше затруднения да поддържа еднакво темпо с нейните съюзници. Ураганът на кипърския въпрос и отчаяната борба за излизане от икономическата изостаналост подтикваха много гърци да търсят решения извън едностранната привързаност към Съединените щати.

Вашингтон от своя страна беше прекалено погълнат от воденето на Студената война, за да реагира навреме на необходимостта от по- balanced отношения с Атина. Без да игнорира по-широкия международен контекст, това изследване разкрива нови факти, които показват динамичното развитие на една, по необходимост, асиметрична връзка.

[Извадка от текста на задната корица на изданието]