В това иновативно изследване на съвременната гръцка поезия, Карен Ван Дайк разглежда поетиката на модернизма и постмодернизма на границите на Европа. Тя изследва значимата роля на женските автори в Гърция, започвайки от политиката на цензура по време на диктатурата.

Чрез анализа на последствията от цензурата - в карикатури, романи, речи на диктатора, в поезията на Георгиос Сеферис и в творбите на новото поколение поети - тя показва начините, по които поетесите използват стратегии на писане, които, макар първоначално да са установени в реакция на закона на режима за печата, впоследствие се оказват полезни за артикулирането на феминистка критика.

В поезията на Реа Галанакси, Джени Мастораки и Мария Лайна, наред с други, Ван Дайк анализира начините, по които тактиките на цензорите за постигане на стабилизация на смисъла отново се използват с цел да разклатят и разпаднат закрепили се значения и полови роли.

Книгата й, както в контекста на литературния анализ на културата, така и в контекста на културния анализ на литературата, проучва как цензурата, консумеризмът и феминизмът влияят върху съвременната гръцка женска поезия, както и как съпротивата срещу яснотата в тази поезия упражнява читателя да преосмисли различни културни практики.

Сравнителният анализ, който прави Ван Дайк на американската поезия на битниците, на Кассандра на Криста Вулф и на Откраднатото писмо на Edgar Allan Poe, подчертава сложността на свръхнационалните обмен. Само ако насочим повече внимание към културната и формална специфичност на писането, твърди Ван Дайк, е възможно да се превърнат в теория уроците, които получаваме от цензурата и женското писане.