Основна характеристика на `суперорганизираните` общества в нашето време е, че почти във всички области на социалното действие и поведение, от политиката и публичната администрация до бизнеса, услугите и индустрията, както и от доброволните организации до механизмите за сигурност и системите за репресия на държавата, се наблюдава нарастваща `бюрократизация` на организационната и административната сфера.

По принцип, `организацията` на социалния капитал почти в цялостта си, тоест във всички негови проявления и форми, в политиката, икономиката, културата и всякакви социални поведения, изглежда, че представлява почти неизбежен процес, който е органично свързан с логиката и динамиката на модерността и модернизацията на обществата.

По начин, който изглежда парадоксален, дори и критиката и радикалното оспорване на организационния модел, или по-скоро на `моделите` на модерността, не избягват и собственото си подчинение на организационната необходимост.

В съответни глави на книгата се разглеждат задълбочено някои от най-критичните аспекти и измерения на организираното поведение, като упражняването на властта и нейното легитимиране, процесите на бюрократизация на организациите, общността и оспорването на йерархията в изграждането на организационната сфера, основните принципи и аксиоми на управлението от страна на всякакви управители и ръководители, организационните постоянства на системите, целите и процесите на целеполагане, вземането на решения и формулирането, прилагането и оценката на стратегията и публичната политика, основните набори и категории от умения на човешкия ресурс в организациите, както и систематичното развитие и подобряване на тези умения, тайната привлекателност на реформата и модернизацията на управлението и организацийте и накрая етичните и деонтологични въпроси в организационното и административното поведение.

[Откъс от текста на задната корица на изданието]