Артемис Фоул Старши беше начело на незаконна империя, която се простираше от пристанищата на Дъблин до опасните квартали на Токио, но амбицираше да се превърне в законопослушен бизнесмен. Той закупи товарен кораб, натовари двеста и петдесет хиляди газирани напитки и пое към Мурманск в Северна Русия, където беше сключил търговска сделка, която щеше да му донесе огромни печалби през следващите десетилетия. За негово съжаление, руската мафия нямаше никакво намерение да отстъпи част от пазара си на ирландски бизнесмен и потопи Фоул Стар в залива Кола. Артемис Старши беше обявен за изчезнал и всички го смятаха за мъртъв. Така Артемис Младши се оказа начело на империя с ограничени капитали. За да възстанови семейното богатство, той се зае с незаконни дейности, които му донесоха за по-малко от две години над петнадесет милиона лири.
По-голямата част от това огромно състояние той похарчи за финансиране на спасителни операции в Русия. Артемис отказваше да повярва, че баща му е мъртъв, въпреки че с всеки изминал ден това изглеждаше все по-вероятно. Артемис избягваше връстниците си и мразеше пансиона, в който учеше. Предпочиташе да се занимава с планирането на незаконните си операции. Така бунтът на митниците, въпреки че участието му в него беше травмиращо, страшно и опасно преживяване, беше най-доброто, което можеше да му се случи. Поне излезе малко навън и срещна нови хора. Нещастието беше, че повечето от тях се опитваха да го убият.