Универсалността на музикалните тонове е привличала философи, учени, музиканти и слушатели от много отдавна. Защо хората по целия свят намират определени комбинации от тонове за съгласни, а други за несъгласни? Защо композиране на музика с използването на само няколко скали от милиарди възможни скали? Защо различно организираните скали предизвикват различни емоции? Защо скалите съдържат толкова малко ноти?

В настоящата книга, Дейл Първис твърди, че биологията предлага отговори на тези и други въпроси, на които стандартната теория на музиката остава безмълвна. Гласовете на хората и животните се състоят от тонални звуци — от периодични промени в налягането на въздуха, достигащи до ухото, които, когато се комбинират, могат да звучат като мелодии и хармонии.

Еволюцията е надарила човека с тонално усещане, обяснява Първис, поради поведенческите предимства, които разпознаването на човешките гласове и оценяването на тяхната стойност предлагат. Така реакциите ни на различни комбинации от тонове могат да бъдат по-добре разбирани в контекста на тяхното значение за биологичния ни успех, както през живота ни, така и в дълбочината на еволюционното време.

Първис представя доказателства, че интервалите, които определят западните и други музикални скали, имат най-голямо сходство с човешкия глас, че мажорните и минорните скали звучат съответно радостно или тъжно, защото имитират живата и спокойната реч при радостно и тъжно настроение, и че характеристиките на речта на един народ влияят на тоналните характеристики на неговата традиционна музика.

Разглеждането на музикалната теория в контекста на съвременната биология предлага нов поглед върху вековните противоречия относно организацията и влиянието на музиката.

Казаха за книгата:

• «Първис, признат световно лице в невронауката на сетивните системи и учен, известен с неортодоксалното си мислене, в тази книга обхваща теми, които се простират от прегледа на човешката слухова система до разглеждането на емоционалните и естетическите характеристики на музиката. [...] Читателската му аудитория няма да се ограничи само до учени, тъй като всеки образован читател може да се наслади на книгата му. [...]». — Доналд Пфаф, професор по невробиология и поведение, Университет Рокфелер

• «В тази ярка и увлекателна книга, Първис убедително аргументира, че никога няма да можем напълно да разберем музиката и начините, по които ни влияе, ако не разберем екологичния ѝ контекст и екологичните ѝ наченки. Контекстът и наченките, твърди Първис, са локализирани в човешката вокална комуникация, като характеристиките на музиката и реакциите ни към тях са били оформени от естествения отбор. Този конкретен подход, подкрепен с обширно представен поток от доказателства, представлява актуално допълнение на еволюционните подходи към началата на музиката и се очаква да вдъхнови полезни обсъждания и изследвания. [...]» — Иейн Морли, професор по палеоантропология и хуманитарни науки, Университет на Оксфорд.