Салон на Втора Класа, с авиоместa. Стаята на пътя е това, което виждаме на картината на Едуард Хопър. Стаята/вагонът е пробита, от двете страни я атакува, през прозорците, светлината. Подът е оцветен, слънце на закрито е завладяло пода. (Оцветените стаи дават и взимат при Хопър).
В края на живота си, слънцето на закрито стана любимата гледка на Хопър. (Човечетата му се излежават в домовете си). Каква роля играе затворената скрита врата? Скрива капитана? Разкрива вход на опасност? Упадък на никъде? Пътниците може би са сами, сами открили, обградени от светлината.
И двете дами са играли в други картини, където са били професионални зрители - платили са билет, за да гледат. Едната тук е разменила светлината с добра книга. Празните места не са празни, те са нашите. Художникът е убеден, че творбата, носеща неговия подпис, е изцяло негова и ето, там горе, среща зрителя.
Всеки път, когато очите на зрителя се впият в произведението на изкуството - впиването означава две неща едновременно: хвърлят котва и се хващат за гащар. Всеки път, следователно, когато очите на зрителя се впият в произведението на изкуството, то пробужда чувствата и ума на зрителя. И той започва да ражда думи...
Но колко сигурна валута са думите? Можем ли да разчитаме на тях, без да се съборим заедно с тях? За Хайделер езикът е вече парцал, масово средство за предаване, бездомно, което използваме случайно, безразлично и механично - нещо като трамваят. Думите затъпяват, за Ницше, правят непознатото обикновено.
Веднъж в "Симпозиум" и още два пъти в "Софист" Платон се връща към определението за поезия, тоест творението, като преход от не-съществуването към съществуването, от нещото до битието. Какво може да означава обаче, че изкуството произлиза от нищото? Ex nihilo nihil fit, казвали латинците. От нищото ражда нищото - съществува ли произведението на изкуството?
Пише Ван Гог на брат си Тео: "Трябва да си умрял много пъти, за да рисуваш така".
Брой страници
320
Корица
Меко
Година на публикуване
2018
Издател
Eyrydiki