В началото беше учителят. Ако учителят не беше самата природа, нямаше да има общества. Времето щеше да съществува, но нямаше да има история. И в царството на живите звуци, човек би чул плача, виковете, лозунгите. Но човек нямаше да чуе или види гласа, буквите на писмеността, споразуменията и танците.

Защо? Просто защото учителят е този, който преобразува мозъка на животното в ума на човека. Учителят гарантира, че всеки наш поглед не остава говедовиден взор, а става отворена книга за четене. Учителят обработва кожата на нашата глава и създава лице. Работата на учителя е същността на дъбенето. И в крайна сметка, учителят гали и меси нашето тяло и душа по такъв начин, че от нашата лишеност се дестилират сълзи, а от нашето изобилие се събира нашият смях.