Тукидид чрез своите речи се обръща към читателите си, а не към слушателите на речите. Той представя ораторите да изразяват идеи, които може би дори не са обмисляли или, дори ако са ги обмисляли, не са ги изразили, да виждат събитията с чисто око, дори и да не са го имали винаги. И това е защото Тукидид е този, който мисли и вижда така.
Ораторите на речите не изразяват индивидуално мнение. В речите се търси развитието на историческите събития, причините и поводите, които са ги предизвикали, мотивите и последиците им. Затова и те се произнасят в критични моменти на историческата наратива.
Ще намерим реч, когато има нужда от обяснение. Често в една реч Тукидид включва основните точки от много речи, които са изказани на различни места и от различни лица, за да предостави в сбит вид факторите, които са довели до развоя на събитията, които разказва в определен момент от своето произведение.
Речите - които покриват над една пета от цялото му творчество (преминават 40) и около една трета от тях се намират в първите 4 книги - ни дават истинското измерение на великия историк. Те са сблъсък на мисли, чувства, разсъждения, психологически състояния на индивиди и цели общества, които само Тукидид можеше да обедини с неговия собствен език.
Брой страници
428
Корица
Твърда корица
Година на публикуване
2002
Издател
Zitros
