„Погребалният“ е забележителен пример за фанатизъм. Тази реч на Перикъл е заедно с хармонията си и проповед на страст, която върви ръка за ръка с болка и смърт, но също така и с чувството за превъзходство.
Часе и да предполагаме степента на участие на Тукидид в контекста на „Погребалния“, можем обаче да се замислим и относно мнението, че историкът е в сянката на великия политик и оратор, когато той изнася „Погребалния“, паметник на добродетелта и смелостта.
Трябва да подчертаем, че Тукидид остава далеч от политическите фракции и от идеологии. Той обаче безкомпромисно критикува демократите за техните грешки и за отклоненията им от правилата на истинската демокрация, тази, която възхвалява Перикъл, докато същевременно обвинява олигархията и нейните привърженици, особено тези, които играят роля в политическия живот през време на Пелопонеската война.
Обективността на историка е негова добродетел. Някои незначителни отклонения не отменят правилото. Неговата обективност в разказа на събитията, които се разиграват на сцената на историята, е неговата сила. Той критикува правото на силния и налагането на насилие.“
[Извадка от текст на представяне на издател или издание]
Брой страници
417
Корица
Твърда корица
Година на публикуване
2002
Издател
Zitros