За Хегел характерното за музиката е, че придава форма на чувството като чувство, че успява да отрази външно самата ни вътрешност: Единствено поезията я изразява по-пълно, но с цената на самостоятелността на художествената форма.

Хегел или Хегел (Hegel, 1770-1831) беше, след Кант, вторият голям теоретик на новия тогава философски клон на „естетиката“. В противовес на Кант, той не се опитва толкова да определи субективните условия, при които казваме за нещо, че е „красиво“, а по-скоро изследва обективните условия на това субективно чувство с претенция за всеобхватност.

По тази причина са безценни неговите традиции за всяко отделно изкуство, като тези за музиката, които тук представя музикологът Маркос Цецос. В този основополагающ текст за първи път се появяват понятия и разпределения, които впоследствие са установени в естетиката на музиката, а също и други, които биха заслужавали да бъдат развити в бъдеще, както подчертава Цецос в обширния си коментар.

[Извадка от текста на задната корица на изданието]