Дислексията е най-изследваната категория от специалните учебни трудности. Многобройните изследователски работи по темата са допринесли за определянето на естеството на конкретната трудност и за показването на множеството фактори, които я причиняват, като резултатът е прилагането на подходящи стратегии за образователна интервенция.

Въпреки това, се установява недостиг на съответната литература - и особено на гръцката - по въпроси, свързани с емоционалното и социалното развитие на дислектичните деца и юноши. Настоящата книга се опитва да подчертае ролята на социо-емоционалните параметри в преодоляването на четенето, но и в личностното развитие на дислектичните деца.

Този проект се основава на разглеждането на два основни въпроса: До каква степен е възможно емоционалните проблеми на детето да допринасят, в определени случаи, за проявата на дислексията? Какви са последиците от дислексията и последващата училищна неуспех в психичния свят и социалното поведение на детето и юноша?

Изследователската свидетелство подкрепя присъствието на емоционални и психосоциални проблеми при дислектичните деца. Критичният анализ на изследванията, към който се стреми авторката, поставя под съмнение възможността за взаимозависимост между тези проблеми и води до размисли относно необходимостта от предоставяне на психологическа подкрепа на ученици с дислексия в контекста на педагогическата интервенция.