Герма приема правилото, което й диктува, че ще бъде призната като жена, като съпруга и като член на обществото, в което й е отредено да живее, само ако има дете. Няма други опции. Други не са предвидени от правилото. Ако не успее да има дете, престава да съществува като личност. Други решения не се приемат, може би защото не са разбираеми, може би защото водят до нежелани смущения.
С явни признаци на оправдано подмолна съмнение, Герма следва доброволна самоизмама и решава да бъде в режим на вина и да се бори за постигане на желания резултат чрез начини, които няма да неутрализират реалната причина за проблема й, а по-скоро ще се справят с неговите симптоми по конвенционален и формален начин.
Герма като драма е автентична трагедия. Следователно, Герма като главна героиня на драмата е истинска трагична героиня. В душата й, следователно, съществуват две същности, тази на жертвата и тази на насилника, комплексно свързани и непрекъснато взаимно отменящи се, както обикновено се случва във всяка истинска форма на трагичност.
