Като цяло, това е добра книга, която ви учи много за "сега". В определени моменти от книгата, ще бъдете развълнувани от начина, по който анализира определени неща и как мисли, които може би сте имали за миг, в крайна сметка формират част от нещо значимо като "Сега". Общо взето, това е книга, която е необходима в днешно време, тъй като постоянно сме потопени в ума, в тревожност, в мисли за миналото и бъдещето...

Какъв е проблемът, който те кара да й дадеш 3 звезди, човече?

Проблемът е, че книгата ти говори за важността на живота в настоящето и положителните му страни, но не ти помага много да се откъснеш от състоянието, в което се намираш. Главите минават, и ти четеш за това колко полезно е да живееш в настоящето; тя унищожава всякакви съмнения, които може да имаш относно приемането на този начин на живот, идентифицирането на "съзнанието" и т.н., но освен съвети като "Слушай тишината", "Усещай тялото си отвътре", "Питай какво липсва в този момент", не ти казва нищо друго. С прости думи, тя ти казва колко прекрасно е да живееш в настоящето, но вместо да посвети по-голяма част от книгата, за да ти помогне с практични съвети за успокояване на ума и живеене в настоящето, предвид темпото на съвременния живот, което го прави почти невъзможно, ти казва колко красиво е да живееш в настоящето. ДА, БРАТ... ЗНАМ, ЧЕ Е ХУБАВО, но има ли някакви сериозни съвети освен да слушаш тишината, дори когато е шумно и т.н.?

И накрая, стилът на писане е за хора с опит в такива книги и изобщо в четенето. Личното ми мнение е, че една книга трябва да предава съобщението си напълно както на средния читател, така и на по-"опитния". Хубаво е да се хвърлят храни за размисъл, хубаво е да се използва "литературен" речник, но не през всичките 300 страници на книгата... Може би книгата е част от смисъл с някоя друга нейна книга, или може би преводът я е направил по-тежка, отколкото трябва, но като самостоятелна книга, тя заслужава 3 звезди

Първият път, когато опитах да го прочета до страница 85, имах проблем. Не можех да разбера за какво е книгата, може би защото някои от нещата, които спомена, вече ги правех, без да осъзнавам. Бях в този модел, без да го осъзнавам. За мен беше добре. Моето оценяване се промени, в началото бях много разочарован и не можех да разбера. Не разбирах, дори не мога да усетя стила на писане, толкова много ме дразни, че исках да го изхвърля. Както авторът споменава, думите са само стъпки, не е нужно да седите и ги анализирате в ума си, както книгата също посочва, за да разберете всичко. Дори и тялото мишците, в които седях, ме дразниха много, не можех да се усетя удобно изобщо. Докато това, което си представях и което чувах вътре в мен, стана истина и бях прав. Щях да продължа да го чета, без значение какво се случи, и започнах отначало, без да мога да го обясня. Започнах да усещам и приемам, както е споменато в книгата, бавно четейки и опитвайки се да разбера изпълнението на автора и какво има предвид. Това е трудна книга, ако наистина не я искате и не вярвате в нея, не се стараете достатъчно, човекът, който я чете, може да се дразни и да направи грешни изводи. Но ако работят с повторение и търпение, за да разберат, че има много неща за научаване и усещане. За да разберат сами някои неща, които може би не са усетили или нямат време и перспектива за тях.