Когато дяволът види някого, който преминава живота си с жалост и плач (покаяние), не може да остане близо до него, защото много се страхува и се изгаря от смирението, което поражда плачът, и бяга оттам, защото е горд и отива при онези, които си представят висините с гордост, и търси да достигне онова, което не е в неговите сили. . .

С молитва и оплакане е като да държиш най-голямата бойна кола (. . .) [Извадка от текста на задната корица на изданието]