На символичния праг на края на 20-ти век, през вкусът и меланхолията на оргия, оставена след многобройните революции, достиженията на техниката и генетиката, избухването на информатиката и непредсказуемостта на икономическите колебания, е необходимо обяснение за природата на екстремните явления: СПИН, финансова криза, компютърни вируси и клонирания са екстремните явления, пред които разумът на системите няма никаква сила и ще се задълбочават, колкото по-сложни са нашите системи.

Революцията в информатиката и генетиката поставя индивида не в опозиция на другия, а срещу самия него. Индивидът е вече антителото на самия себе си чрез рязко обръщане на имунния процес, чрез разчленяване на своя код, чрез унищожаване на защитите си.

Всичко се опитва да неутрализира различността чрез асептична дифузия на комуникацията, чрез илюзията за взаимодействие и контакт. Комуникацията принуждава обществото да стане алергично към себе си. Прозрачността към информационното и управляващото е на тялото го прави алергично към самия себе си. Избягваме различността, но нейният призрак се завръща като саморазрушение.

На езика на Жан Бодрияр това е прозрачността на Злото.

„Това, което завинаги ще отличава функцията на човека от функцията на машините, дори и най-умните, е опиянението от функцията, удоволствието. Това, което щастливо все още е извън възможностите на човека, е измислянето на машини, които изпитват удоволствие. Разнообразие от изкуствени крайници може да помогне за удоволствието на човека, но не може да бъде измислено нещо, което да чувства удоволствие вместо него […]. За да се случи нещо такова, машините трябва да уловят някаква идея за човека, да могат да измислят човека, но за тях е твърде късно, човекът е този, който ги е измислил“.
Жан Бодрияр