Написването на История на гръцкия театър през 20-ти век представлява належаща нужда, която се налага както от напълното отсъствие на подобна синтетична работа, която да разглежда темата в рамките на сто години, така и от разнообразието на съответствията и връзките му със социалния и културния контекст в същия период.

Предизвикателството на подобен проект намира личния ни отговор с настоящото изследване. Далеч от историко-филологични подходи, които статически фиксират динамично развиващото се явление на театралното изразяване и го лишават от социалното, идеологическото, художественото и по-широкото културно съдържание, целим различно прочитане, следователно, създаване на нови критерии за изследване и тълкуване на театъра.

Тоест, възприемаме го не с типовото значение на драматичния текст, а с модерната представа за сложната художествена създаване, което представлява постановката, и я разглеждаме в контекста на историята, но и на теорията, социологията и семиологията, естетиката и идеологията.

Нашата мисъл се развива подробно в два тома и цели да подчертае отношенията, които съществуват и функционират между съвременната оригинална драматична продукция и местната традиция (древна драма, народна култура), а също и по-широката световна творба (сравнителна драматология).