„Ион“ е един от най-простите и кратки сократовски диалози, написани от Платон, и се отличава с хумористичния си, почти аристофанов стил на някои места.
На пръв поглед, тук изглежда, че напълно отсъстват мрачните или понякога драматични тонове, които оцветяват сцената на някои други ранни диалози в права реч, с подобна драматургична техника, като например „Евтифрон“, „Критон“, „Лахис“ и „Горгий“. Разговорът излъчва нещо от неясната грация и живост на безгрижните словесни схватки, които си представяме, че са се водели в Атина през 5-ти век, преди тежката сянка на последиците от разрушението при Аигос Потамос да падне върху тях.
Характерите на двамата събеседници са очертани с яснота и жизненост, но дълбоките им противоречия не ги водят до непосредствен конфликт, а ловко се вписват зад любезности и прояви на взаимно уважение и възхищение - иронични или не. Дискусията се провежда с лекота и приличие, докато споровете не изглежда да целят диалектическото изтощение на противника, а запазват непокътната комфортната и приветлива атмосфера.
По този начин се оставя пространство на читателя да стигне до собствените си заключения от тяхната еволюция и да прецени кой е крайният победител в словесната битка, каквото често се случва и в трагедиите на Еврипид.
[Извадка от текста на задната корица на изданието]
Брой страници
101
Корица
Меко
Година на публикуване
2002
Издател
Ekkremes