Коранът е най-старото и до днешен ден най-перфектното произведение на класическата арабска проза. Думата „Коран“ на арабски означава „четиво“ и се счита от мюсюлманите за продължение, а също и за потвърждение - завършек на другите свещени Писания, които Бог е разкрил на по-ранни пророци.

Коранът е разделен на 114 глави (сура), всяка от които съдържа отделни аяти. Той провъзгласява уникалността на Бога и акцентира на божественото състрадание и прошка. Бог е всемогъщ и всезнаещ, милостив спрямо творенията Си, но и решителен в наказанието Си.

Той заповядва справедливост и почтеност, доброта към сираците и вдовиците, както и милосърдие към бедните. Най-важните задължения на мюсюлманина включват вярата в един Бог и в Неговите Апостоли, молитвата, милосърдието, поста (ако е възможно) и свещеното поклонение в Мека.

Коранът е едно от най-големите произведения на пророческата литература, но също така и литературен шедьовър неописуема стойност. Въпреки това, той съдържа много стихове, които допускат различни тълкувания. При арабите се е развил цял клон на знанието, наречен тафсир, който се занимава с тълкуването на Корана.

[Извлечение от текста на въведението на изданието]