«Въпреки че съм безсилен да постигна нещо за себе си или да се спася поне минимално от нещастията, съм надарен (и определено това е единственото ми дарование) със способността да осигурявам, много често, щастието на другите, да ги облекчавам от болките. Съгласил съм не само врагове, а и любови, излекувал съм инвалиди, макар че не съм способен освен да влошавам собственото си заболяване, накарал съм мързеливците да работят, въпреки че самият аз оставам мързелив...». Марсел Пруст.

[Извадка от текста на задната корица на изданието]