С теоретична основа Граматиката на Болката на Л. Витгенщайн и научната наследственост на австралийския лингвист М. Халидей относно специфичната структура на езика на болката, нашият учебен модел беше тестван в изследователската програма за обучение ХИПИОНИ с деца и юноши, преди да се оформи в тази книга, с иновационни езикови учебни практики за управление и осведомяване относно езика на болката.
Болката на раждането, детският плач, болестта, раздялата, тревогата на младия за утрешния ден, „строгият“ разговор, който наранява, разочарованието, поколенията на икономическата криза, бежанството, страхът от смъртта и толкова много други съвременни болезнени въпроси представляват структури в езиковата осведоменост на една реалност, която е постоянен спътник в живота ни и изисква устойчива и оптимистична реакция чрез постоянното ни езиково обучение и психология.
Борбата с всяко безчувствено поведение представлява необходимост за оцеляване, право на всеки човек и обучителна предложена за „езикова култура на състраданието“. Езикът на болката и неговите метафори касаят специалисти в изучаването на езика, педагогиката, лингвистиката, медицината, социологията и по-общо човешката комуникация. Той най-вече касае всеки човек, който е страдал като дете и се замисля за ролята на болката в нашето екзистенциално състояние, с разбирането и постигането на благоденствието.
