Когато испанските завоеватели на Америка стигнали до иста на Панама в началото на 16-ти век, те научили от местните народи за богато и митично царство, наречено „Ел Дорадо“, където живеели принцове в градове, изобилстващи от злато. Съществуването на митичното Ел Дорадо никога не било доказано, но по време на своите експедиции европейците открили огромната империя на инките и останките на други, предходни народи и култури.

Тази книга обхваща историята на цивилизациите, които процъфтявали и обеднявали в неравните планински региони и заснежените върхове на Андите от 3000 г. пр.н.е. до 1533 г. сл.н.е., когато приключила империята на инките. Първата глава описва хронологично събитията и основните аспекти на многото цивилизации - Нацка, Моче, Чиму и други - които едва наскоро започнали да разкриват тайните си пред публиката.

Втората глава разглежда разнообразието от проявления на перуанското изкуство, особено текстилната изработка и металургията, и описва аспекти на религията, обществото и интелектуалната дейност.

Последният раздел на книгата е наръчник на най-важните археологически обекти, започвайки от най-старите грубо изработени пирамиди от тухли на крайбрежните ритуални центрове до впечатляващите каменни градове на инките и гробниците на Моче, открити от Уолтър Алва в Ламабаехе. Има също така кратко споменаване на културите на Боливия, Еквадор и Колумбия, както и на връзките им с културата на Перу.