„Когато зрителят е дете, тогава и само тогава той е ценен. И ако го зарадваме с невинни средства, не му вредим. Напротив, затопляме мъртвите крайници на истинската му емоционална същност. Нужни са и крайниците. Затова нека и художникът стане дете и играе с публиката в залата - авторът, актьорът, сценографът, режисьорът, музикантът - също малко по-голямо дете, главатарят на бандата, който знае как да поема инициативата и да вдъхновява груповите игри.“

Голяма част от дългия си живот (1918–2012) Алексис Соломос посвети на театъра. Режисьор, докладчик по драматургия, преводач и адаптатор, театрален автор и актьор в младостта си, сценограф, костюмограф, дизайнер на светлини и звуци, учител на актьори, историк, изследовател, лексикограф и мислител на сцената, Соломос определено беше човек на театъра. И както всеки човек на театъра, който уважава себе си, той също живееше отдаден на напълно преходното изкуство и след смъртта си последва и той съдбата му и беше забравен.

През 2013 година Ниния Касавети и Александра Соломоус дариха архива на баща си на ЕЛИА/МИЕТ. Архивът на Алексис Соломос разкрива особената любов, която неговият творец е имал към рисунката, както и любовта му към детайлно, старателно документиране. Соломос чертаеше линии и записваше, чертаеше линии и скицираше всичко, което го интересуваше, всичко, което го привличаше, всичко, което беше направил и всичко, което планираше да направи.

Следвайки линиите и скиците на архива, представяме тук първи образ от линиите, които Алексис Соломос е оставил в театъра, първа регистрирана информация за театралните планове, които е замислил, независимо дали те са се реализирали или не. Нашата надежда е, че някога приносът му в театралното изкуство ще намери в историографията на сцената мястото, което заслужава.

Изданието се разпространява по случай едноименната изложба в книжарницата на МИЕТ, Америка 13 (13 декември 2018 – 16 февруари 2019). То е илюстрирано с материал от архива на Алексис Соломос и съдържа обширна биография на него, хронологичен каталог на неговата режисьорска работа и четири критични есета за театъра, публикувани през 1945 г. в списание Англо-гръцка Ревю.