Словенският философ Славой Жижек, използвайки инструменти и черпейки вдъхновение от различни области на теорията и практиката – от марксистката теория и лаканската психоанализа до киното, музиката и продуктите на ежедневната консумация – успява да предложи не само съвременен критичен поглед върху експлоатационната функция и резултатите от доминацията на късния капитализъм, но и само-критичен поглед върху доминиращата лява критика и протестните движения.

В есето си „Отговори без въпроси“ Жижек пише малко след избухването на световната капиталистическа криза и протестните движения, които тя предизвика по целия свят (Occupy, „Недоволни“, „Арабска пролет“), за да опише парадоксалното явление на звуците с антикапиталистично съдържание, които се чуват навсякъде, в същия момент, когато тези гласове се оказват тихи относно нуждата от преодоляване на либерално-демократичната рамка на функциониране на капитализма под влияние на освобождаваща перспектива.

Дали антикапиталистичният отговор се дава на въпрос, който все още не е зададен?

„Повторящата се история на съвременната левица е историята на лидер или партия, избрана под ентусиазма на всички, обещаваща нов свят – скоро обаче, обикновено след две години, тя се сблъсква с основното дилема: осмеляваме ли се да посегнем на капиталистическите механизми или просто решаваме да 'играем тяхната игра'? Ако някой докосне механизмите, той веднага получава наказанието от раздвижванията на пазара, икономическия хаос и всичко останало.“

Славой Жижек