Философът на науката Пол Фейерабенд стана известен с т.нар. "анархистки" подход към съвременната наука, заради отхвърлянето от негова страна на стойността на универсални методологични правила и позицията му, че науката трябва стриктно да се отделя от държавата.

В есето си "Нерационалност или кой се страхува от черния човек?" Фейерабенд провокативно твърди, че в съвременните западни общества, в контекста на еманципаторския проект на Просвещението, който е искал хората да постигнат изхода си от състоянието на настойничество на ума си, хората остават под настойничество в начина на мислене си, защото, ако посмеят да оспорят доминиращата научна рационалност, им се заплашва с "бугимен" обвинението в "нерационалност". Според Фейерабенд, това тъжно състояние, свързано не само с науката, но и с цялото обществено отношение, трябва да ни накара да се запитаме дали западните общества са се освободили от тиранията на религията само, за да я заменят с тиранията на науката.

“Преди не толкова много време, ако за някого се изказваше обвинение, че е атеист, то се приемаше много сериозно дори от хора, които имаха критично отношение към доминиращата идеология. По същия начин, само малцина днес могат да устоят на хипнотизиращата сила, която упражняват думи като 'правилен разум', 'истина', 'научност', въпреки че почти никой не може да ни каже какво всъщност представляват тези неща, каква е истината, какво е правилният разум и какво определя научното поведение”.

Пол Фейерабенд