Томът „Итака и Итагенеа“ съдържа текстове от 1970-те години и началото на 1980-те. „Държавата на Новия Теолог“ се отпечатва за трети път, докато неиздаденият текст е само „Автокоментар“. Останалите са били публикувани и от много години изчерпани, така че да се разпространяват обикновено в копия от ръка на ръка.

Съдържанието на книгата има предимно тълкувателен характер. В случаите на Хераклит, Омир или апостол Тома става въпрос за работа върху текстове, докато в случая с Новия Теолог тълкувателният подход има по-големи амбиции и по-широк исторически хоризонт: изследва се византийският произход на новия елинизъм и се обсъждат някои основополагающи духовни проблеми.

Този есей има нещо провъзгласително, оттук и афористичното отклонение във стила, разликата, бих казал, с страничните и съвременни нему текстове. През фразите му преминава една страст към формата, без съответстваща настойчивост по отношение на детайлите. Най-доброто, което може да предложи човек на една традиция, не е да я защитава безусловно, а да я погледне право в очите.