Докато ние, българите, ще търсим отговори, ще търсим географска идентичност и ще се питаме дали принадлежим на Изтока или на Запада, когато научим да питаме, ще открием, че целият въпрос е бил за сянката на един бивол.

Търсим на хоризонта, докато живеем в грешно време. Затова и нашата противоречивост, объркването на ценностите, грозотата на делата ни. Няма ни липсата на времето, плащаме за него със задължения към липсата на критерии.

Не ни липсва Изтокът, обаче ни липсва ориентацията, здрава основа, която да тласка душите към новото време на техния собствен Изток и истина. Липсва ни вътрешният Изток, който е във всички четири посоки на хоризонта.