В книгата се изследват характеристиките на Акрата десница в Гърция и се декриптира идеологията и организационната ѝ физиономия в политическата сцена от средата на 60-те години до времето на икономическата криза и меморандумите.

Авторът се опитва да установи дали следвателската изборна слабост на Акрата десница отразява по-обща политическа кахексия, но и дали има елементи на продължителност на гръцката крайна десница от периода преди установяването на демокрацията през 1967 г. до днес.

Следвателската Акрата десница, въпреки противоречията в нея, разцепленията и оставането ѝ на политическото ръбче, притежаваше вътрешна динамика. Крайнодясното пространство беше изборно слабо, но все пак се оказваше по-близо до целта си да се утвърди на централната политическа сцена, отколкото е било оценявано.

Книгата допринася за разбирането на характеристиките на гръцката Акрата десница и предлага интерпретации за възхода на едно екстремистко образувание с неонацистки характер, Златната зора.