Вече 16 века творбата на Порфирий „Против християните“ е изчезнала. Това беше полемична работа, която цели да опровергае християнските теории и да се бори срещу юдейските догми, вдъхновени от фанатизъм и омраза, насочени против елинистичните философии и гръцкия начин на живот.

Творбата на Порфирий е осъдена от имперската църква и е изгорена през 448 година. Запазено е само едно нейно фрагмент: основно откъсите, които е запазил християнският свещеник Макариус Магнус в своя труд „Отговор на Елините“, както и разпръснати свидетелства.

Философът Порфирий (232-305), ученик на Плотин, с множество литературни и теологични творби на свое име, дълбок познавач както на Евангелието, така и на Историята, черпещ аргументи от арсенала на неоплатоническото училище, но и от общочовешката логика, упражнява безпощадна критика: към лицето на Исус, когото счита за незабележим евреин, към евангелистите, които счита за неуки разказвачи, към апостолите Павел и Петър, които счита за безскрупулни шарлатани, и към християнската откровенска теология, която счита за явно погрешна.

Творбата на Порфирий предлага на съвременния изследовател образ на езическата полемика на 3-ти век след Христа, един период, характеризиран от безмилостните, но и напразни преследвания на християните, и по-общо от борбата за оцеляване, която водела империята срещу своите вътрешни и външни противници.