„Същественият Казандзакис“ безусловно се отнася до философската позиция на автора, но същевременно предоставя и друга перспектива, която обхваща пътя му по стъпките на мисълта до финалното му утвърдване като съществувание.

Дуализмът на Казандзакис, който тук е подчертан, му дава печата на дълбоко размислящ човек, но също така и на обичайно неметафизично съществувание, което, след като бъде развивано в измерението, което най-много го характеризира и открие истинската си същност, желае да я предложи на човечеството. С това определение, до сега съществуващите митове за „столичния тип“ и самотния характер биват опровергани, а истинските му качества, след психическо страдание, изплуват на повърхността, и находките той поставя на разположение на човека, на много обикновения човек, а не на свръхчовека.

Обикновено, заглавието на книгата би трябвало да бъде „Непознатият Казандзакис“, защото се опровергават много митове както за живота, така и за творчеството му. „Същественият Казандзакис“ е книга на опровержения и промени, която навлиза в по-дълбоката личност на автора, без да показва онзи момент, който го представя само като метафизичен и до голяма степен далеч от реалните проблеми на човека.

Тук се представя един Казандзакис, който служи на мисълта и на Бога, без да изоставя обикновения ежедневен човек с многото му проблеми.