Ураниа Низамиду, родена през 1926 г., преживява "типичния" живот на гръцките комунисти на нейната възраст: участие в Националната съпротива от редовете на ЕАМ, преследвания по време на гражданската война и следгражданската епоха от държавата на националистите, борби за демократична нормалност и социален напредък чрез ЕДА, отново преследвания по време на хунтата на полковниците, вътрешноляви конфликти и присъединяване към обновената левица, социална и политическа дейност след Метаполитията.

От януари до май 2010 г. всяка събота и неделя в спокойния салон на дома си едно малко магнитофонче записваше, чрез историята на собствения си живот, приключенията на нашата страна и историята на хиляди "анонимни" комунисти, "невидимите" в този геройски и трагичен път на гръцката левица.

Тази книга с нейните спомени, които обхващат повече от половин век от новата политическа история на нашата страна, се публикува след смъртта й на 3 март 2018 г. Вероятно е, че тя сама, поради скромност, не би търсила публикуването, докато е живяла. Издаването й е решено в чест на паметта на майка им от двете й деца.

Известно е, че съществуват резерви относно устната история, т.е. относно записването на Историята чрез историите, които разказват "обикновените" хора. Както обаче подчертава историкът Тасула Вербениоти, "историите им може да дадат "други" отговори не само на въпроса кой пише, но и на въпроса кой създава Историята". Един от тези обикновени хора, невидимите творци на Историята, със сигурност беше и Ураниа Низамиду.