Мнозина родители имат впечатлението, че техните деца, въпреки всички предпазни мерки, са беззащитни в свят, който става все по-чужд и непредсказуем. Всичко изглежда течно сега. Образователната система, институциите, системите на стойности, всичко, което изглеждаше стабилно до вчера, сега е разклатено до такава степен, че вече не сме смели да гледаме утрешния ден.
В тези условия, имат ли все още някаква стойност нещата, които искаме да предадем на нашите деца? Какъв е смисълът от поддържането на връзката между родители и деца, когато утре се очаква да бъде радикално различно от днес? Каква е ролята на институциите като семейството и образователната система?
Две социални науки изглежда са особено засегнати от тези въпроси: психологията и историята. Психологията се занимава с въпроса от гледна точка на индивида и взаимоотношенията между децата и родителите, които се установяват от най-ранните моменти на живота. Историята, от своя страна, фокусира върху социалните параметри на проблема и предлага перспективата на времето и паметта. Психоаналитик и професор по психиатрия, Филип Жаме, признат експерт по адолесценти, и историк на съвременната история, Марк Феро, който е изучил как историята се разказва на децата, споделят своя опит и кръстосват гледните си точки, обсъждайки въпросите на образованието и предаването на стойности и знания от поколение на поколение.