Основният въпрос, който представлява отправната точка за тази книга, е дали Народният православен съюз е гръцкото проявление на европейското явление на крайната или радикалната десница, въпрос, който всъщност е двусмислен. Има ли аналогии с партии в Западна Европа? В крайна сметка ЛА.О.С. е партия на крайната или радикалната десница?

Настоящата книга - която е произлязла в най-голямата си част от докторската дисертация на автора - се опитва да отговори и на двата въпроса. И прави това, след като преди това се опитва да очертае исторически портрет на крайната десница в Европа, но и в Гърция. Веднага след това се опитва да проучи развитието на изборното влияние на ЛА.О.С., но също така и да изследва както организационната му структура, така и идеологията му.

Тя стига до риториката на ЛА.О.С., като анализира както парламентарната му активност в Брюксел и Атина, така и политическия език, който изказва в съобщенията на Пресцентъра, в правописа на партийния вестник (А1), а също и в предаванията на самия Караджафери по партията канал ТЕЛЕАСТИ. Един политически език, който се движи през разнообразен етнонационализм, който обаче на доста места влиза в конфликти с чисто националистическата страна на ЛА.О.С., кадрите на Ελληνικό Μέτωπο на Боридис.

Докато Караджафери оформя популистката си политика в зависимост от търсенето, Боридис оформя позициите си главно в зависимост от "предлагането" - националистическата си идеология. Нацията, ЛА.О.С. и популизмът се заплитат, но понякога и конфликтуват.