С приключването на шестдесетте години новата диаспора на гръцкия народ е завършена. Архирей на това е Стилиос Казандзидис, а Вуюклакя играе котенцето си в продължение на половин век, Ксантипулос носи наследственото бреме на един народ, законно или незаконно дете на него, а Вегос, Танасис, човекът на шамарите, тайно живеещият Ромий, бяга неуморно да навакса мечтата, но и един хляб.

Търговското кино върви към фалита си. Н.Е.К. (Нов Гръцки Кино) се ражда и бори за място под слънцето и публика. Той ще го завоюва що се отнася до заглавията и наградите, режисьорите ще носят прекалено зрелищна ореол и ще се изправи пред също толкова прекалено безразличие от масите. Новите творци игнорираха публиката. Съзнателно понесоха цената на своето начинание и съзнателно следваха своя Голгота.

[Извлечение от текст на представяне на издател или издание]