През 1921 швейцарецът филеленист Паул Амандеус Динах след инцидент попада в летаргичен сън (клинично мъртъв за 15 минути). Съзнанието му се плъзга напред в времето. Той се озовава в годината 3906 след Христа, запазвайки обаче съзнанието за себе си. Предава се на натуралния учен Андреа Норгам.
Тогава той познава и ни предава историите, които разтърсват човечеството от 2000 г. след Христа до 4000 г. след Христа. Става дума за постиженията на великия цивилизационен период на 4-то хилядолетие, в който ще живеят далечните потомци на съвременните европейци. Той визуализира един паникономичен свят с особен социализъм, под покровителството на европейците, който живее в един висш духовен живот - паралелен на материалното благосъстояние.
Лиричното слово, артистичното творчество, философското размисъл, метафизичната вяра и всички по принцип ценности и високи идеали достигат своя върх. През 3906 г. след Христа Долината на Розите - духовната столица на Земята - (някъде в Южна Европа, в района на Средиземно море) е населена от 6.000.000 човека, които са извлечение от духовния свят на хидросферата.
Там Homo Sapiens-Sapiens (Алексис Волки) се трансформира (придобивайки свръх-видение, моментално просветление и контакт с светлината) в Homo Occidentalis-Novus, новия човек с анатомични промени в основните мозъчни центрове.
Паул Амандеус Динах записал своя опит и предал ръкописите си на немски на бъдещия ректор на Пантейон, Георги Папахаджиев, преводача, коментатора и първия издател на този удивителен съвременен (пророчески или исторически?) текст. Въпреки това всичко, което Динах споменава (лазери, ядрена енергия, термоядрена експлозия, триизмерни изображения и др.) от 1921 до 2000 г. всичко е потвърдено.
Приятно четене с... спомени от бъдещето... когато времето изчезва.
Брой страници
831
Превод
Георгиос М. Папахацис
Корица
Меко
Година на публикуване
2001
Размери
17x24 см
Издател
Ideotheatron