Социалната роля на приказката в България остава, до голяма степен, неизследвана. Въпреки множеството приказни колекции, народните разказвачи остават на нашата територия.
Настоящата работа се опитва да подходи към приказката като исторически обект, в нейното развитие, както и да я свърже с един културен настоящ, чрез изучаване на определени приказки и разказвачи в местни общности, където разказването е жива традиция. Основава се на приказки, събрани от широкообхватно теренно изследване на материал и разказвачи, живеещи на островите в Егейско море от една страна и в бежански общности на малоазийските гърци от друга страна.
Книгата също така съдържа глави относно основните международни научни теории за приказката, за първите стъпки на изследването на приказките в България, както и за използването на приказката в днешно време, чрез многобройните й приложения и повторни асоциации в писменото или печатно слово, в образния език, в театъра, в киното, в други форми на изкуство или в света на новите технологии и в индустрията на развлеченията.
В края на книгата е представен полезен речник на приказните понятия и неща. Това изследване произтича от необходимостта да бъде проучено българското приказно наследство на местно ниво днес, с уважение към словото на народните разказвачи, както и към впечатляващата работа, която извършват велики български фолклористи в областта на изследванията на приказната литература.
[Извадка от текста на задната корица на изданието]
