В пустинята живееше голямото дърво; високо, величествено, измерващо времето, охлаждащо кервани под сянката си - и чакайки... От върха си, високо като фар, наблюдаваше света, малкото хора и чакаше. И беше забравило какво е въздишало да различи на неизменния хоризонт. Докато не дойде онзи ден на легендата, и тогава дървото разбра... спомни си. И започна да свири, докато се покланяше, своята музика, една музика създадена за божести уши, докато се покланяше на Онзи детенце, което събираше плода му.