Основният принос на тази кратка монография е свързан със събирането, кодифицирането и интегрирането на информация от основните разказвателни източници (историци-хроникери) в по-широката историческа рамка на Византийската империя, фокусирайки се върху присъствието и действията на данъчните събирачи в столицата, големите градове и провинциите на Византийската държава. Проучва се целият византийски период (IV-XV век), а не само от VII век нататък, както често се среща в скорошни подробни или съкратени изследвания на византийската икономическа история. От съответните референции, както и от необичайно суровите и унизителни характеристики, срещани в текстовете на важни автори (Темистий, Хесихий, Прокопий, Йоан Лид, Кекавмен, Йоан Скилицес, Михаил Аталейат, Михаил Псел, Феофилакт Охридски, Евстатий Солунски, Евтимий Малак, Михаил Хониат, и др.), става ясно, че византийските данъчни събирачи са сред най-омразните фигури в съзнанието на византийските хора. Освен това, данъчните мерки и решения се коментират в различни правни текстове или императорски укази, отнасящи се до усилия за облекчаване или освобождаване от данъци, като се отдава специално внимание и на съответните данъчни възгледи на късно византийските учени Висарион и Георгиос Гемист Плетон, които се обсъждат тук. Основният текст е обогатен с често вмъквани допълнителни текстове с откъси от първоначални източници или мнения от значими съвременни учени по икономическа история, административни институции, нумизматика и др., които допринасят за по-пълно разбиране на често сложна и изискваща тема. Специални усилия са положени, за да се предостави възможно най-пълна библиография за произведението, а в края, във формата на приложение, се публикува актуализиран аналитичен преглед на гръцкия превод (2006 г.) на монументалното тритомно "Икономическа история на Византия" на автора.