«... Във всички случаи - Психосъботи, Великден - хората обикновено (в множество места все още го правят днес) посещават гробовете и обядват, използвайки ги като маси, на които оставят ястията. Предполага се, че участват и мъртвите. Въпреки това, тези събития по правило преминават и в приятелски срещи - би могло да се каже, че тези срещи са и радостни, и оптимистични, каквито ги прави дружеското общуване на участниците в обстановка, наводнена от зеленина и цветя, дори и когато става въпрос за гробищата.
Жените вече бяха сложили чисто бяло покривало на гробовете на своите близки, поставяха върху него мезета, като пирожки, сарми, но и салам, кюфтета, както и козунак с червени яйца. До тях имаше узо или ракията, които се предлагаха в пластмасови чаши. Всеки, който преминаваше покрай гроб, получаваше мезе и питие от жените, а той им пожелаваше или дори ги приканваше, казвайки: «Ела и на нашата маса!» имайки предвид гроба». [Извадка от текста на задната корица на изданието]
