Тежко ти е да пречетеш отново, в дните на свободата, частите от брошурата, които с мисълта за царската цензура са били изкривени, задушени, стегнати в желязна хватка.

За да кажа, че империализмът е оставането на социалистическата революция, че социалшовинизмът (социализъм на думи, шовинизъм на практика) е съвършена измяна на социализма, тотално преминаване на страната на буржоазията, че това разцепление на работническото движение е свързано с обективните условия на империализма и т.н., ми се наложи да говоря с „рабска“ реч, и бях принуден да насоча читателя, който се интересуваше от този въпрос, към статиите, които написах в чужбина през 1914-1917 г. и които предстои да бъдат преиздадени скоро.

Особено си струва да се отбележи една част на страница 119-120: за да обясня на читателя, в форма, която цензурата позволява, колко безсрамно лъжат капиталистите и социалшовинистите, които преминаха на тяхна страна (които с толкова противоречивост неуморно се борят с Кауцки) по въпроса за анексиите, колко безсрамно крият анексиите на собствените си капиталисти, трябваше да приведа за пример... Япония!

[Извлечение от текста на предговора]