Европа през двадесетия век доказа, че не беше естествената родина на свободата и демокрацията, а по-скоро един зловещ опитен полигон за социални и политически експерименти. Там тя многократно се унищожаваше и възраждаше сама чрез война, революция, икономическа и идеологическа конкуренция.

Фашизмът и комунизмът се проявиха като алтернативни решения срещу демокрацията и привлякоха интелектуалци и маси благодарение на динамичните начини, по които се справяха с предизвикателствата на съвременния свят.

До 1940 година повечето европейци бяха разочаровани от демократичното управление, а бъдещето на Европа беше в ръцете на Хитлер. Само поражението на нацисткия Нов ред даде втори шанс на демокрацията и само превъзходството на капитализма над комунизма осигури нейния триумф през 1989 година.

Преминавайки от край до край на континента, от Западна Европа до Русия и Балканите (и дори с необичайно много препратки към Гърция), Мазоулър показва ангажираността й в двусмислена борба между толерантността и расовото унищожение, имперските амбиции и националната себевизия, натовареното минало и неясното бъдеще на Европейския съюз в непрекъсната еволюция.