Скъпи господин Тертсети! След войната за свобода виждаш колко много се отдалечих от гръцките работи, аз, приятелю, станах агроном и се опитвам да възстановя малък имот във Дара на Мантинея, за да живея с пота на лицето си и така спокойно да премина старините си.

Кога и да ме видиш, не ми казваш нищо друго, освен че непрекъснато ме подтикваш да изнеса наяве всичко, което знам за Гръцката борба, и особено онова, което сам видях с очите си. Това ми повтаряш всеки ден и в писмата си. Многото ти тези подтици все пак бяха чути в последните дни на живота ми.

Тъй като видях и аз, че всички образовани, които се опитаха да напишат историята на борбата, от лошата информация, която получиха от слухове и вестници, всички направиха груби грешки. Те направиха гръцките неща безсрамни и невероятни. Бащината земя скърби и въздиша, а по-късните поколения ще ни проклинат, защото не им оставихме истинска история.

Твой искрен приятел, Фотакос

Препечатка на изданието от 1899 г. Два тома заедно, общо 1160 страници.