След царуването на I.Q. на тираничния индекс за интелигентност, учените днес подчертават колко важни са човешките емоции. Ролята им е съществена както за комуникацията, така и за да бъдем убедителни.

Страх, срам, депресия, пораженческо настроение, несигурност, заплаха, насилие и самота. Имат ли всичките тези злини, които заплашват човека, обща причина? Можем ли да ги лекуваме без антидепресанти, анксиолитици, хапчета за сън? Може би нашият организъм, нашата „аптека“, както е казал Хипократ, крие лечението за всяка една болест?

В училище учим история, география, математика и други предмети, но нищо за това как да бъдем ефективни спрямо себе си и по този начин и спрямо другите. Не би било ли полезно, например, да ни учат какви са етапите на траур, какво е гняв, какво означава да избягваме конфликт, предпочитайки безнасилие, вместо да запаметяваме имената на пророците от Стария завет?

Време е да научим как да разбираме нашите емоции, тъй като те ще ни освободят от „болестите“, които ни тормозят. Няма абсолютно никакво значение човек да има висок индекс за интелигентност, когато не знае как да черпи сили и изцеление от дълбокия животворен източник на положителни емоции, които носи в себе си.

Доверието в себе си, креативността, автономията и самоосигуреността са сили, които ще черпим от сърцето на човека, емоционална интелигентност, която произлиза от отношенията помежду ни, това е интелигентността на утрешния ден.

[Отсечка от текста на задната корица на изданието]