Това е изследване на значението и социалната функция на трагичната поезия, както е разбрана и обяснена от Аристотел в неговата работа „Поетика“. Както и другите произведения на философа, „Поетика“ е едновременно описателна и конститутивна, историческа и теоретична: тя се занимава с изкуство, което е било създадено и практикувано почти изключително в Атина през петия и ранния четвърти век, въпреки че е било прието и от други гърци на втория етап на четвъртия век, и след това се е разпространило, паралелно с гръцкия език, в целия елинистичен свят, за да стане символ на елинистичната култура през вековете след смъртта на Аристотел и Александър Велики.