«Текстовете, които съдържа тази малка книга, са писани понякога по искане на автора, а понякога по собствена воля. В двата случая съдържанието им се върти около осевата тема `изкуство` (в повечето) по въпроси, които го вълнуват и по които изложи своето мнение и възгледи по кратък и прост (може би дори опростенчески, ако желаете) начин.
Несигурността по много въпроси предизвиква размисъл, в който би искал да включи читателя. Всичко, споменато за личности, е признание за тях. За тези, които озаряват духовна Гърция с творчеството си. Нежност и почит на тези, които вече не са сред нас.
Книгата е огледало на днешния ден, а не на далечното минало. В същото време съдържа елементи на свидетелство. Тези писания - някои са публикувани, а други са произнесени - следват обичаен течен стил, но нямат езикова форма, защото произхождат от човек, който не е литератор, нито филолог. Затова и неволното своеобразие, ако съществува. А заглавието? Приема тълкувание, но напълно лично». Панайотис Тецис.
