Книгата е ужасна по отношение на примерите, които предоставя. Ако едно дете дори не е имало идеята в ума си, че може да се страхува от тъмното или че не иска да бъде около много хора и т.н. (всички примери са почти нещастни), това ги обърква и ги кара да го изпитат от момента, в който я прочетат. Малките деца, за които книгата уж е предназначена, т.е. двегодишните, са на много чувствителна възраст по отношение на тези неща и не могат да оценят съдържанието и да разберат, че, например, "добре, не се страхувам от тъмното, но някой друг се страхува, така че това е наред." Следващия път, когато се окажат в тъмното, ще започнат да мислят, че ако някой се страхува от него, трябва да има причина за това, и така започва да се върти в умовете им. И двете ми деца бяха негативно засегнати. Напълно неуместно като цяло. Страхът поне може да бъде свързан с нещо, което не е част от ежедневието на бебето. Например, страхувам се да се кача на атракцион в увеселителния парк, страхувам се да се катеря по дървото, за да не падна и т.н. За бога, да не слагаме ръце пред очите си с неща от ежедневието ни. Дори децата, които имат такива страхове, не получават помощ, тъй като не предлага решение. Просто потвърдява емоцията.
