Ако правото на глас, поставяйки народите в центровете на вземане на решения, е отменило, както казваше Виктор Юго, правото на въстание, провеждането на всяко гласуване - особено когато броят на гласоподавателите и кандидатите е голям - винаги изисква някакъв технически метод за определяне на резултатите.

Тази предпоставка от мнозина се счита за най-важният фактор за функционирането на цялата политическа система във всяка страна, дори и пред конституционните разпоредби, които определят формата на управление. Във всеки случай, изборната система е нещо като химически катализатор, който преобразува народните гласове в избрани представители, социалната воля в легитимна политическа база на властта, „потокът“ и влиянието на партиите в - обичайно четиригодишно - парламентарно присъствие и съществуване.

Но колко, дори сред систематично занимаващите се с политика, знаят за буквално безбройните вариации и различия на изборните системи, които реализират тази почти „химическа“ трансформация?

Целта на тази книга на професор Танася Димантоопулос е точно запознаването на заинтересованите с техническите и политическите параметри на всички изборни системи, които се прилагат или са били приложени в демократични, или поне опитващи се да приложат някои изборни правила, режими на нашата планета.

[Извлечение от текста на задната корица на изданието]