Това произведение предоставя отговори на редица въпроси, които възникват у читателя относно психологическото дело на К. Г. Юнг, не само по отношение на чиста терминология, но и философски позиции, които установяват психологията като емпирична наука.

Душата, според автора, е осевата пръчка на света. Тя не само представлява важна предпоставка за съществуването му, но е и динамична намеса в съществуващия физически ред. Безспорно, следователно, най-малката промяна в психичния фактор е от изключително значение за разбирането ни за света и образа, който създаваме, за да го осъзнаем.

Разбира се, въпреки че от психологията липсват аксиоми като тези на физиката или някаква логическа система за математическото ѝ разбиране, все пак предметът ѝ е основата на всичките други науки. И това е така, защото всякакъв вид мисъл или опит е по същество психична функция.

На базата на тази логика, читателят ще разпознае в настоящото произведение сериозно усилие за очертаване на проблемите на съвременната психология, а също и предаване на същността, на духа ѝ. Основните анализи, които се представят тук, оформят науката на психологията и правят разбираеми трудни за осмисляне теми - като архетипите, несъзнаваното, подсъзнаваното, Аз-а, его-то и колективното съзнание - усвоими и разбираеми за емпиричния разум.